Меню

Други

Влез Излез

WordCamp 2012 София

Вчера се проведе ежегодната конференция WordCamp в София. Благодарение на работодателят ми, на тази конференция успяхме да се насладим аз и още някои колеги, тъй като направихме една командировка до София.

Основна информация са събитието можете да прочетете на официалния сайт – http://2012.sofia.wordcamp.org/.

Общи приказки от моя страна – организацията като цяло беше на ниво, с изключение на няколко малки закъснения, които обаче аз приемам в рамките на нормалното – щом работата е свършена добре, няма нужда да сме перфекционисти издребняващи за незначителни детайли.

Организаторите се бяха нагърбили със задачата да включат 10 лекции, което според мене си е трудно за постигане (бяха разпределени в две зали поне през част от времено). Едно обаче – за сметка на другото. Продължителността на лекциите беше едва 30 минути. На мене лично би ми се харесало повече, ако просто по няколко теми се беше задълбало поне малко повече, отколкото само да се направи една интродукция на идеята зад темата и времето вече да привършва и да сме стигнали до Q&A.

Първата засегната тема на събитието беше представена от Sara Rosso и представяше разнообразни идеи за сайтове, реализирани с помощтта на WordPress, подкрепени с множество реални примери. Някои сайтовете, които ме очудиха, че са на WordPress са един от сайтовете на най-новия James Bond – Skyfall, който всъщност трябва да излезе след около седмица (за съжаление не си спомням да са представили адреса на този сайта, а всички сайтове за агент 007, които намерих не представлява това, което ни бяха показали), както и http://data.nasa.gov/ , който представя данни, събрани от НАСА, използвайки сайта за допълнителна категоризация на информацията.

След това продължихме с лекция на Николай Нинарски за responsive design и как можем най-лесно и бързо да пригодим сайта си така, че да се вижда добре на устройства с малка раздетилена способност. В лекцията беше представена употребата на CSS Media Queries за ограничаване на действието на определени CSS стилове само в дадени условия (като например широчината в пиксели на страницата да е по-малка от 960 и други подобни).

По лично мое мнетие responsive дизайна да не е най-доброто решение за предоставяне на съдържание на мобилни устройства, а по-скоро е уместен за разлики във външния вид на портретно и пейзажно ориентирано устройство. Media queries все пак са едно от най-разпространените решения за момента, тъй като можем да разчитаме на тяхната правилна работа, доколкото за представяне на различна структура на сайта още от страна на сървъра, трябва да извършим засичане на мобилното устройство, което може да се извърши единствено по User Agent, а това действие не се одобрява от много хора, включително и мен самият. Все пак – признавам си – при създаване на мобилни версии на сайтове съм използвал и този подход, макар и да ми е било неприятно.

След тези две основни лекции имаше разделяне в две зали където успоредно се водеха общи лекции (в първа зала) и лекции ориентирани към разработчици с известни технически познания за WordPress (във втора зала).

Третата лекция, на която аз присъствах, беше от общите – водена от Калин Терзийски. Темата беше „За изворите на вдъхновението“. Макар и през първите минути да бях останал малко объркан от това, което ми се представяше (беше повече психологически ориентирано, а през последните години съзнанието ми работи изцяло технически логически) в крайна сметка останах доволен от това, което чух. Макар и да е нередно, ще опитам да обобщя думите на господин Терзийски (поне по начина, по който аз ги разбрах) в едно изречение: вдъхновението идва от собствено удовлетворение и задоволяване на егото. Макар и изказато така да е твърде общо и да звучи в известна степен вулгарно – идеята е, че вдъхновението може да се разглежда като желание към творчество, а не някакви конкретни (или пък абстрактни) идеи за ново творение, което при повечето хора идва от оценката на постиженията им. При мене наистина няма по-голяма награда от това да ми се каже: „Добра работа си свършил!“ (е… няма да откажа и подобаващо финансово възнаграждение).

След това реших да се преместя в залата за разработчици, където тъкмо трябваше да започне лекция на тема „Неща, които програмистите не знаят“, но поради леко закъснение и разминаване на програмите в двете зали, изтървах началото на тази лекция, а докато се ориентирам за какво става дума дойде време да се сложи край (както споменах, лекциитя бяха кратки). По тази причина не мога да напиша някакъв смислен отзив за презентацията на Васил Колев. Само мога да кажа, че това, което успях да хвана към края бяха няколко добри насоки, а именно да нямаме вяра на никакъв input, дори и да идва от нас самите. Въпреки, че основната идея за това да ми е била позната, нещата ми бяха представени по един нов и по-задълбочен начин, така че да се замисля не само дали данните биха били правилно форматирани, но и да предотвратя потенциални грешки в някой случаи, както и хващане на атаки.

Петата лекция, на която присъствах беше на Веселин Николов, а вече виждам, че в личния му блог са качени и слайдовете от презентацията му на тема „Сигурност при разработката на плъгини„. Това, което ме шокира беше статистиката, че 30% от сайтовете не хешират паролите. За тези, които не са запознати с термина – това означава, че паролата им се пази така както са я въвели и някой може просто да я прочете, а правилният начин за съхранение на парола е след като тя се прекара през еднопосочен алгоритъм за кодиране и всеки път когато се въведе нова парола се сравни запазеният код с генерирания от нововъведената парола.

Последната лекция беше представена от Константин Ковшенин и беше на тема Settings API. Стахотна лекция обхващаща всички (дано не греша) функции от API-то, кратък пример относно как да ги използваме за да създадем една цялостна нова страница с настройки за плъгин или тема, която разработваме. За тези, които искат да научат още нещо по въпроса – можете да се запознаете и от WordPress Codex-ът, където също има достатъчно информация, стига само да имате желание да се научите да използвате въпросното API.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To create code blocks or other preformatted text, indent by four spaces:

    This will be displayed in a monospaced font. The first four 
    spaces will be stripped off, but all other whitespace
    will be preserved.
    
    Markdown is turned off in code blocks:
     [This is not a link](http://example.com)

To create not a block, but an inline code span, use backticks:

Here is some inline `code`.

For more help see http://daringfireball.net/projects/markdown/syntax