Меню

Други

Влез Излез

Contributing to WordPress: Speaking at a WordCamp

Преди няколко седмици се проведе WordCamp Sofia 2015. Мога да кажа, че това беше най-добрият WordCamp Sofia.

Не смятам да правя разбор на това, което се случи през първия ден, тъй като всяка една от лекциите беше заснета и скоро ще бъде качена на WordPress.tv.

Възнамерявам да напиша няколко думи за workshop-а, на който присъствах на Contributor day. Тези workshop-и не се записваха, а за мене те са доста полезни, тъй като ни дават информация по какъв начин бихме могли да допринасяме.

За кого е contributor day?

Хората масово не разбират какво могат да направят, включвайки се в последния ден на всеки един WordCamp.

И тази година присъствахме доста програмисти от фирмата, в която работя. Останах разочарован обаче от доста от колегите си, когато стана ясно, че половината дори не се записаха.

Най-лошото беше, че не бяха наясно с какво могат да помогнат.

Да – някои от колегите ми са HTML coder-и се притесняваха как да помагат за развитието на WordPress, мислейки си, че WP core contribution е единственото, което може да се прави. Но освен тях имаше и хора, които сe занимават с WordPress и пак се дърпаха.

Аз и още няколко колеги се опитахме да разясним на всички какво точно може да се прави и успяхме да убедим няколко души да дойдат, но се надявам, че с още примери в бъдеще ще можем да представим ситуацията и на други хора, които имат нужните качества, но просто не го знаят.

Ето защо искам да споделя бележките си от единия workshop свързан с метод за contribution, който абсолютно всеки на този свят може да помогне.

Speaking at a WordCamp

Самият workshop беше проведен от Luca Sartoni – един невероятен човек, с когото не бях добре запознат отпреди.

Защо да говорим на WordCamp или където и да било другаде?

Защото по този начин можете да помогнете на други хора, споделяйки опит. Не е нужно лекцията ви да бъде конкретно за WordPress, или за PHP или дори изобщо да е техническа.

Най-вероятно много други хора са срещали проблем, с който и вие сте се сблъсквали в работата си, бил той от каквото и да е естество. И ако сте намерили ефикасен начин за справянето с него – няма ли да се почувствате по-добре ако го споделите със света?

Можете просто да разкажете една история от живота си, която ви е помогнала да натрупате някакъв опит.

Примерно всеки би могъл да разкаже какви проблеми е имал с колата, на какви майстори е ходил, какво в обслужването му е харесало и дали би отишъл пак при същия майстор. И ако си извадим извод от това може да намерим по-добър начин как ние самите да обслужваме собствените си клиенти по-добре.

Веднага щом ви се случи нещо интересно (пък в някои случаи и ежедневно), можете да извлечете някаква поука и да кандидатствате да бъдете лектор на следващия WordCamp или WordPress meetup.

Може би е най-добре да започнете с нещо локално. Не заради друго, ами на подобни сбирки се очаква да има по-малко хора, а в крайна сметка всички изпитват сценична треска. С по-малка публика най-вероятно първият път ще се чувствате по-комфортно.

Не чакайте, обаче сценичната треска да отмине, преди да се впуснете към по-голяма публика.

Съществуват 2 типа хора: такива, които се ужасяват дори само при мисълта, че ще говорят пред голяма публика и такива, които не си го признават.

Цялото това притеснение от научна гледна точка се обяснява с вроден инстинкт за самосъхранение. Ние – човешката раса – не сме най-едрите бозайници и веднага щом сме на показ пред повече от 50 души минаваме в режим на оцеляване.

И все пак трябва да помним, че ние не сме животни в гората, а сме на сцена пред интелигентни хора. И лекторите, които излизат да говорят могат да потвърдят, че притеснението трае не повече от 5 минути.

Не ви ли се е случвало още в училище? Изпитват ви и докато излезете пред черната дъска – краката ви се гънат като кашкавал. После ви задават въпрос, отваряте уста, но самите вие чувате как гласът ви трепери. Но само след няколко изречения всичко това вече е отминало, мисълта и думите ви текат гладко (стига да сте си чели урока).

Самият Luca Sartoni спомена и че говоренето пред публика е донякъде като наркотик – направиш ли го 2-3 пъти, вече не можеш да спреш, а го искаш пак и пак. Аз лично нямам опит с това и не мога да потвърдя, но се надявам, че в най-скоро време ще се престраша и ще се включа в speaker contributor team-а.

Защо ми е пък на мене да говоря задължително наживо? Нали си имам блог? Така е, ама наживо си е друго. Само наживо можем да представим пълна гама емоции.

Може би повечето знаят какво е Google IO и знаят, че ежегодно при провеждането му има и live stream. Знаят и че се провеждат по няколко лекции наведнъж и няма как дори и през live stream-а да се види всичко.

Аз лично всяка година гледам колкото се може повече от live stream-овете и се заканвам, че през следващите 12 месеца все ще намеря време да изгледам записите от всяка една лекция, обаче никога не съм гледал повече от 2-3 записа.

И като заговорихме за представяне, нека кажем и няколко думи за прецентациите.

Тук не става въпрос просто за слайдове, които да цъкаме на екрана, а за начина, по който споделяме това, което имаме да кажем.

Представянето на идея не е задължение, а привилегия.

Правим го, донякъде да накараме хората да видят нещата и от нашата гледна точка. Вродено ни е да искаме да се харесаме на всички, но това няма как да стане. Не се притеснявайте да посрещнете критика, важното е да отстояване дадена позиция силно и несъмнено ще имате и много последователи.

Опитайте се да спечелите най-много хора като поддръжници, като концентрирате усилията си в това да промените мнението на човек като индивидуалност.

Ключови фактори в това да бъдем убедителни са:

  1. Самите ние да си вярваме.
  2. Да сме достатъчно подготвени и добре запознати с материята, че да можем да отстояваме позицията си по нея.

Макар и да няма най-добър начин за изготване на цялостна презентация, можете да се водите от няколко прости правила, които да измените, така че да отговарят първо на вашия стил и второ – на коркретната презентация, по която работите:

  1. Намерете желание и мотив да говорите по даден въпрос.
  2. Определете каква е основната ви цел. Съставете едно изречение, което да може да представи цялата ви идея.
  3. Изключете компютъра си и излезте на разходка.
  4. Когато се приберете, нахвърлете една чернова с бележки и идеи, които са ви хрумнали по време на разходката.
  5. Редактирайте черновата в белова.
  6. Съкратете я.
  7. Редактирайте я пак и се упражнете като я четете.
  8. Репетирайте я с колкото се може по-малко четене.
  9. Направене го отново
  10. И отново.
  11. След като сте готови с репетициите – порепетирайте още малко.
  12. Подгответе слайдовете, които ще ви акомпанират.
  13. Изрепетирайте крайната версия, вече заедно със слайдовете.

Една презентация трябва да бъде:

  1. разбираема
  2. запомняща се
  3. въздействаща

Използвайте достъпен език, а ако ще говорите пред конкретна група хора – може да е по-добре да използвате определен жаргон, но трябва да сте внимателни в подбора на думи и сигурни, че хората наистина ще ги разберат.

Уверете се, че хората са разбрали основната цел и са я запомнили на края на преpзентацията. Важно е хората да могат в последствие на споделят идеята ви с други и да могат с едно изречение да синтезират посланието, което сте подготвили.

Като добавка е добре да датете и списък с линкове към източници, които сте използвали за презентацията си. Дайте линкове и към Twitter, Facebook, Google+, LinkedIn профила си или каквото там използвате, за да могат хората в последствие да ви зададат въпроси лично на вас.

Добър начин за подготвяне на презенция е като първо я напишете под формата на блогпост. Все пак не го пулбикувайте преди (за първи път да представите) въпросната презентация.

Ако съберете мислите си в статия, която да отговаря на горните бележки, после лесно ще можете да я превърнете в лекция, която да представите наживо.

Тук отново се връщаме на причината да говорим пред публика – писането на статии е добро нещо, но представянето на идеята зад статията наживо носи по-силно същото послание.

Това донякъде идва и от факта, че наживо хората са по-ангажирани, а когато четат блогове, често го правят и „по диагонал“.

Чак след като сте готови със статията вече можете да преминете и към съставянето на слайдовете.

Помнете, че тия слайдове ще се гледат доста малко. Знаете как след дадена прецентация слайдовете се качват в интернет, нали? Колко пъти сте гледали слайдове след като вече сте гледали самата прецентация? Аз – никога. Гледал съм слайдове само на прецентации, на които не съм присъствал, но съдържайки само 5~10% от информацията – никога не са ми били дори от минимална полза.

Друго си е след самата лекция, всичко, което е било обяснено в нея да го има и под формата на статия, която да мога да препоръчам на приятели.

Когато подготвяте слайдовете внимавайте какви графики и числа показвате.

Ако обяснявате на хората как IPv6 може да поддържа 3.4E38 уникални адреса – това може би няма да значи нищо за над 90% от хората.

Ако обаче кажете, че броя им е достатъчен за да дадете уникално IP на всяка една песъчинка от всички плажове на света – тогава вече хората ще разберат, че броя на адресите е наистина огромен.

Стив Джобс е използвал този похват при представянето на първия iPod. Вместо да каже, че има 5GB flash storage, той просто е казал „хиляда песни в джоба ви“.

Да използваме ли картинки в слайдовете си?

Разбира се! Даже колкото повече картинки и по-малко текст имате там – толкова по-добре.

Текстът в слайдовете обърква и разсейва хората. Човек не може едновременно да чете и да слуша и вие не трябва да го карате да прави това.

Не трябва хем вие да говорите, хем на екрана да пише разни неща, тъй като зрителите или ще игроринат информацията, която сте представили на екрана, или ще започнат да четат какво пише и вече няма да ви слушат.

А вие искате да ви слушат – именно затова сте там пред тях и им говорите, вместо посто да го публикувате в блога си.

Използвайте картинки, може би познати meme-ове, и няма да разсеяте хората, а ще ги настроите за идеята си.

Опитайте се да структурирате слайдовете си така, че да са включени следните 5 ключови елемента:

Голямата картина

Изяснете на хората кога и къде се случва това, за което говорите.

Не случайно детските приказки започнат с „Имало едно време“. Така става ясно, че не си говорим за модерно общество.

Отварящите надписи пък на един от най-знаменитите филми, който съвсем скоро ще има и продължение, започва с „преди много години в една далечна галактика“.

Проблемът

Фокусирайте вниманието на хората върху това, което не е наред. Представете проблема така, че те наистига да го видят и да си зададат въпроса: „Може ли да се направи нещо?“

Дайте решение

Обаче не давайте всичко от себе си. Представете просто някаква идея, без особено голяма подкрепа от доводи. Дайте първо възможност на хората да осмислят сами какво им се предлага.

Герой

След като те самите са видели някои предимства на решението – допълнете ги с още суперлативи. Покажете защо наистина това е нещото, от което се нуждаем.

Използвайте силана на магическото число 3:

  • 3-ма са влъхвите, приготвили подаръци за Христос, когато научили, че спасителят се е родил
  • 3-ма са братята от приказката за златната ябълка
  • 3 са оригиналните епизоди на Междузвездни войни
  • 3 са и епизодите представящи предисторията на същата сага
  • 3 са малките патета, племенници на скъперника Скрудж Макдък от „Патешки Истории“
  • 3 са и излишните примери в този списък

Не забравяйте да оставите най-голямото предимство за накрая. Есествения стремеж на хората е за развитие, затова градивността на ползите трябва да е в правилния ред.

Призив за действие

В края на краищата – кажете на хората какво се иска от тях.

Може да сте им дали решение, но не им ли кажете да го използват – сами няма да се сетят. Не че са глупави, просто вие представяте проблема и решението, вие трябва да им кажете, че и те трябва да предприемат някакви действия за да реализираме едно по-добро бъдеще.

Ако искате да прочетат книга – кажете им от къде да си а набавят.

Ако истате да си инсталират някакъв WordPress plugin – кажете им от къде да си го изтеглят.

Ако рекламирате продукт – просто им кажете да отидат и да си го купят.

Ако искате група хора да участват в следващия contributor day на WordCamp – кажете им:

Елате на следващия contributor day – ще ви чакам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To create code blocks or other preformatted text, indent by four spaces:

    This will be displayed in a monospaced font. The first four 
    spaces will be stripped off, but all other whitespace
    will be preserved.
    
    Markdown is turned off in code blocks:
     [This is not a link](http://example.com)

To create not a block, but an inline code span, use backticks:

Here is some inline `code`.

For more help see http://daringfireball.net/projects/markdown/syntax