Puddle of Mudd – It Was Faith

В стила на повечето любовни песни на Puddle of Mudd — текстът на тази песен също е доста абстрактен.

В песента се прави съпоставка и сравнение на любовното чувство и човешката вяра. Идеята за Божията лобюв не остава далеч, поради факта, че Бог е любов, а от друга страна вярата, за която се пее може да бъде християнската вяра.

Любовното признание, което гореят прави към своята любима представя неговите променени чувства, след като той вече се е преродил.

Това, което той изпитва отново е любов, но различна от тази любов, която той е изпитвал преди, тъй като певецът вече е опознал Бог и любовта в сърцето му вече има ново потекло. Любовта, която той изпитва вече е чиста, непорочна и благородна, а тази негова промяна е породена от вярата, която героят е имал, както и от желанието му да бъде по-добър човек, за да заслужи и любовен отговор от своята любима.

Парадоксът на думите от първия куплет, че пратеница от рая “покорява” изразява профанизираното ангелско нарицание в ежедневния език. Куплетът продължава с представянето на човешката психика като елементарна, поради факта, че лирическият герой се опитва да запази разсъдъка си, но хормоналният дисбаланс в него го кара да полудява, а той е твърде слаб за да му устои.

Края на куплета завършва с думите “Не съм сам”, които са алюзия за откритието, което той прави, за силата, която среща в лицето на Бог, с което продължава и припева на песента, в която се описва как вярата и новата същност, мъдростта на героя, която е израсла у него, му е помогнала да превъзмогне това състояние на “глупава” любов, в което е бил и благодарение на вярата му той вече е силен и усеща любовта другояче. В последните стихове на припева обаче, пак се отдава чест на любимата му, тъй като всъщност тя е причината за неговия порив да потърси нещо повече и тя е ключът за това той да срещне Бог.

Вторият куплет всъщност е обръщение към Бог. В него се описва самотата, през която певецът е преминавал влюбвайки се в част от света. Тази горчивина кара героят да се осъмни, че това е любовта, и да открие истинската ѝ същност в лицето на Бог.

В последното изречение се представя и резултатът от Божията любов, че макар и човек да е грешил много, ако той се покае искрено, греховете му ще бъдат простени.

Промяната на думите “Мислех си, че си пратеница от рая, но ти отново покори сърцето ми” са иронична закачка за новите разбирания на героя, че небесното не се характеризира с покоряване и поробване, със затваряне в клетка, както е буквалният превод.