WP::parse_request() и do_parse_request

Най-вероятно сте чували за „красивите постоянни връзки“ на WordPress (pretty permalinks), благодарение, на които адресите на страниците ви са от типа: „http://site.com/PAGE_TITLE“ или пък постовете са: „http://site.com/CATEGORY/POST_TITLE“. Използвайки Rewrite API на WordPress можете да направите значителни промени в структурата на линковете в сайта си, но истинската сила идва когато се гмурнете достатъчно дълбоко във WP::parse_request() метода.

На кратко WP е основният клас на WordPress. Той се грижи за част основната от функционалност на ядрото. Методът parse_request() на този клас се грижи за „превеждането“ на връзките, така че да може ядрото ясно да определи, че този адрес трябва да отговаря на една страница, а друг трябва да показва списък с всички постове от даден автор (примерно).

Освен, ако не тръгнете да се ровите в source code-а на WordPress, трудно ще откриете повече информация за този метод. Ще ви спестя известно време като ви осигуря линк към документацията на този метод. Забележете, че не е особено богато написана. Освен това ще ви дам и връзка към частта от source code-а на WordPress където се намира дефиницията на метода.

С какво точно ни помага този метод? Полезно е да знаем как работи вътрешно WordPress, ако искаме да направим по-драстични промени в permalink структурата.

„Драстични“ промени не се препоръчват да се правят като цяло. Подобна функционалност може да накара теми/plugin-и да не работят както се очаква.

do_parse_request

Още в началото на метода виждаме, че се прилага филтъра do_parse_request. Този филтър дава възможност ние да парсираме permalink-овете, още преди WordPress да се заеме с тази задача. След това можем да му кажем: „Спокойно, погрижил съм се за това – от тебе не се изисква нищо повече по въпроса. Продължавай нататък“.

Асоциирайки функция към този филтър, тя получава три аргумента:

Първият, който също така трябва да върнем в нашата функция и който ще бъде резултат от самия филтър, е булева стойност която оказва дали WordPress да извърши парсиране. Ако върнем false – WordPress ще прескочи целия метод.

Вторият аргумент е самата инстанция на WP класа. Променяйки тази инстанция ние можем да окажем влияние на останалото изпълнение на кода.

Третият аргумент е масив от допълнителни променливи, които се подават на parse_request() при извикването му.

Използвайки do_parse_request вие имате най-голям контрол върху permalink-овете и можете да създадете всякаква custom структура. Но както обича да казва един от любимите ми комикс-герои: „С голямата сила идва и голяма отговорност“. Бъдете особено внимателни и предпазливи, когато използвате този филтър.