Извличане на съдържание от Vbox7
И такова нещо опитах днес, тъй като просто вкарване на видео с техния player на мене ни би ми било достатъчно – аз искам да имам и евентуалните субтитри към видеото. Направих нужната справка с кода на страницата, когато се гледа видео и забелязах, че субтитрите са представени като масив от обекти, всеки съдържащ самите думи, времето когато да се покаже дадения ред и някаква друга информация, която е JSON кодирана и се подава към player-а като flashvar. Самото зареждане на субтитрите винаги става в глобалната sSubsJson променлива, чието съдържание се задава в .JS файл, който се зарежда малко след <div id=“flashcontent“> тага (можете да го познаете по това, че в URL-то му се съдържат „subs“ и ID-то на видеото, което е част от URL-то на цялата страница).
Идеята ми беше проста – зареждам съдържанието на страницата с просто wp_remote_get(), после с регулярен израз намирам въпросния .JS файл, съдържащ субтитрите, зареждам после и него и вкарвам видеото. Да, ама с wp_remote_get() ми излиза съобщение от Vbox7, че сайтът изисквал cookies, за да работи. По тази причина опитах и с 2-3 реда curl, но резултатът, който получих беше празен низ. Едва ли е просто грешка – май от Vbox7 просто не обичат някой да им зарежда съдържанието през curl. Остават само два въпроса:
- Точно по кой параметър на заявката засичат curl и дали не мога да го маскирам?
- Как аждеба facebook извличат thumbnail на видеото, когато се пусне връзка към Vbox7?
За facebook заявката ми се струва, че цялостно се обработва по различен начин, тъй като в HTML кода, който стига до крайните потребители не фигурират никакви open graph тагове.
Публикуването на съдържание било трудна работа
Ето каква е и цялата история:
Решаваш един слънчев ден да си правиш сайт, но така и нямаш идея какво ще има на сайта, така че – ще чака. След време се сещаш, че онези преводи на песни, които си писал някога в миналото имат нужда да бъдат не само представени на хората, но и подкрепени с обяснителни записки кое как и защо се превежда, както и частична интерпретация на текста. Отделяш два дена да си направиш едно скромно сайтче, а на третия решаваш да се заемеш със същинската работа и да вкараш и малко съдържание. Започваш с клипа на първата преведена от тебе песен, като решаваш за най-просто да embed-неш видеото от vbox7.com, което и без това си върви с въведени субтитри. Да, ама embed кода на Vbox-а е гаден и на WordPress някои от таговете не му харесват и го филтрира. Не само това, ами и ръчно трябва всеки път да му оправяш широчината и височината, за да е по-прегледно и да заема пълната му предоставена широчина в сайта. Решаваш, че един WP филтър ще свърши работа, за да редактираш кода. Да, ама дори и редактиран, кода пак е гаден и player-а не е същия като този, който се вижда когато клипа си се гледа на оригиналния сайт. Отделяш половин час да им разгледаш скриптовете и заявките, за да си направиш сметка как да си вкараш същия клип като техния (барабар със субтитрите) използвайки само URL-то на страницата, от която се вижда клипчето. Еее – супер – само трябва този адрес на страницата да се въведе някъде. Решаваш да го добавиш като проста мета информация към поста и после с WP филтър да го замениш с качествен embed code. Да, ама ще е по-добре да се направи като мета информация към поста, че току-виж филтъра не се приложи. Добавяш си потребителското поле към публикацията и се сещаш, че има някои неща относно клипчето, които ако зареждаш всеки път ще работи много бавно, затова ще е по-добре част от информацията да се кешира. И това кеширане трябва да става при въвеждане или промяна на мета информацията. А тази промяна трябва да се засече вътрешно. Решаваш да разшириш библиотеката (тази дето сам си я правил), която използваш за потребителски полета, като добавиш поле за video embed code. Малко тъпа идея, но ще трябва да свърши работа. Започваш работа и осъзванаш, че твърде голяма част от кода ще се преповтори, а и това поле е всичко обратно на това, което се опитваш да постигнеш (най-вече гъвкавост) и зарязваш идеята. Връщаш се на момента, в който търсиш кадърно решение и ти хрумва да добавиш action hook-ове и филтри към потребителските полета. Отделяш още час докато направиш и това и когато вече ти се спи твърде много, за да продължиш и си спомниш, че трябва и да вечеряш преди да си легнеш, осъзнаваш, че колкото и работа да си свършил реално нямаш никакъв резултат, който да може да се види и да се оцени, а сайтът продължава да си седи празен. Отчаяно си правиш сметка, че ще имаш поне още няколко дена работа и се жалваш в един дълъг пост как пак нищо не си свършил.
Say „Hi“ to the whole world
Вече е официално – и аз си имам сайт (все още само блог, но и това ще се оправи). Не е нещо особено, но ще бъде в постоянно състояние на разработка – и аз се уча от eternal beta подхода, който Google започнаха преди години и който дори самите те вече не наричат beta, а просто състояние, в което продуктите им следват просперитета на естествения живот и правят нужни промени – били те и дребни – често и когато се налага.
Колкото и клиширано да е, все пак съм си програмистче и няма как да не започна със семпъл пост тип „Hello, World!“, така че – мараба народе 😛 !
