Б.Т.Р. — Забравената Нежност

Зад типичния хард-род музикален стил на БТР, много често текстът на песните е чувствен и лиричен, до болка познат от първо лице на почитателите на групата.

Последният хит на групата намеква за подготвянето на нов албум, а текстът гласи именно:

Кажи обичаш ли ме както някога!

Знам това — за забравената нежност
съм готов да тръгна сам
изгубени слънца да търся.

В този свят,
светлината, в който не достига,
аз не знам защо мълчиш.

Припев:
Кажи обичаш ли ме както някога —
с вечния бяг на тъмна вълна
към светлия бряг.
Кажи, че ще си спомняш мен понякога!
И времето с теб
отново ще спрем
обичайки се с онази нежност.

Чуй това —
далечен звук от чакащ влак.
И ти реши все пак
и тръгваш слънцето да търсиш.

В този свят,
светлината, в който все не стига,
аз не знам защо мълчиш.

Припев

В този свят,
светлината, в който все не стига,
аз вече знам, че търся теб.

Търся теб!

Припев

~с онази нежност~

~забравената нежност~

~с онази нежност (2)~
~забравената нежност~

забравената нежност

Носталгията, изразена в заглавието на песента — Забравената Нежност, се подкрепя от думите “както някога”, с които започва песента. С тези начални думи слушателите са подтикнати да изразят съчуствие към лирическия герой, който излива душата си.

Слънцето, като символ на живителна енергия и топлина е представено като изгубено. От там и недостигащата светлина, в света затвърждава сивото и морно ежедневие на певеца. С тези думи се прави и алюзия към шекспировото “живеят само влюбените, останалите просто съществуват”. Без животодаряващата сила на Слънцето, светът се превръща с царство на зли духове и сили, чиито художествено време във всеки бит се обвързва с нощта.

Мълчанието на героинята подсилва негативизма на първия куплет, тъй като нейният образ може да се приеме като непълно отражение на бившата й същност. Тук се прави и препратка към “Малката Русалка”, която е лишена от своя глас чрез злата магия на морската вещица.

В припева и във втория куплет обаче, се наблюдава частично проивопоставяне на това отрицателно начало. За любимата на героя се казва, че е решила да търси Слънцето. Това действие влиза в разрез с първоначалното “сам изгубени слънца да търся”.

Макар и водата да има символика на смъртта, тя е отречена с образа на движещата се вълна. Освен това посоката на тъмната вълна “към светлия бряг” допринася за изграждането на щастливия край.

Финалната градация в песента се съдържа в думите “аз вече знам, че търся теб”, отъждествяващи героинята с божественото Слънце, а любовта между нея и лирическия герой става израз на смисъла на живота.